Списък със себе си

Котка в коридора – Ирена Георгиева В един такъв градски ден, с малките си най-софийски страници, можеш да попаднеш и на един такъв човешки глас като този на Ирена Георгиева. Поезия – олекотяваща тежките ежедневни обувки, развръзва кецовете ( „ляв и стар Converse“) и ти дава възможност да погледнеш зад онези красиви столични огради. Град като София трудно може да се обхване само с думи, поети … Продължете с четенето на Списък със себе си

-една дупчица колкото пръст, през която човек може да види най-разкошното лято-

Как да нарисуваш птица – Жак Превер (двуезично издание) Френските писатели са неочаквано добра компания в късната и доста студена петъчна вечер. Изведнъж всички тези 200 и няколко страници се размиват, сливат се в един своеобразен океан от думи, мисли, състояния на ума. Жак Превер е френски писател, за когото бях чувала, бегло познат, но крайно интригуващ, може би заради иначе така красивото звучене на … Продължете с четенето на -една дупчица колкото пръст, през която човек може да види най-разкошното лято-

Не(достиг)

За кого се сещаш, когато се сещаш за някого – Константин Трендафилов Сряда вечер, една стихосбирка и две огризки от ябълка по-късно от часовника, който отброяваше 9, приключих онези 50 никакви си страници, написани от Трендафилов. Дискусията около неговото творчество е голяма, по-голяма от умението му да пише е само визията, която така успешно го продава. Това момче, с никакви те си там 20+ години, … Продължете с четенето на Не(достиг)

Цветното име

Virginii – Виргиния Захариева Червената книжка от една случайна обиколка. Помня, че през лятото бях попаднала на тази книга, исках да я прочета, защото една колежка си я беше купила, а аз така и не намирах време да си я заема за няколко дни. И един ден тази книга ме намери, абе случайности няма. За първи път чета Виргиния Захариева, признавам си, очаквах повече. Вярно, … Продължете с четенето на Цветното име

Метафизика на не-поезията

„Метафизика за любовта и раздялата“  – Светлина Фотева Рядко имам желанието да дам толкова малко звезди. Чувствам се грешно да оценявам поети, които очевидно са сложили сърце и душа в тия думи, а те не достигат до мен. Няма как постни думи, нахвърлени без особена идеология, красиво стоящи, да нарека поезия. Връщам се отново към коментар преди време, че българската поезия се е превърнала в … Продължете с четенето на Метафизика на не-поезията

Ябълка без часовник

Случайно намерена из рафтовете на Столична библиотека и още по-случайно завършена… Един красив монолог, свалящ стрелките на часовника със стриптийз и каращ те да съблазниш собствените си сетива. Малко скептично започнах да я чета, може би защото първото стихотворение е поредният пример за клише-поезия – любов и любов и после не. Но нататък, като една малка история, навлизаш по-дълбоко в стаята на монолога, онзи човешки, … Продължете с четенето на Ябълка без часовник

Без(милост)но

Преди време с един приятел, не литературен критик, а по-скоро екзистенциален, си говорихме за българската поезия в днешно време. Малко тъжна, лаконична, но като че ли всичко приключва с това. Кратка като пост в Twitter, без да има някакъв по-дълбок смисъл от нещата, които можеш да прочетеш там. Не знам кой вижда това за нормално, може българските писатели са изгубили своя глас, прекалено много въпросителни… … Продължете с четенето на Без(милост)но

Церебралната поезия на новото време

„Церебрална поезия“ – Росен Карамфилов Първият ми спомен за тази стихосбирка е от пролетния панаир на книгата… Бях се запътила към щанда на Жанет 45, когато Росен Карамфилов се появи. Не го разпознах, може би заради беглата ми представа за външния вид на писателите, който намирам за някак апокрифно магнетичен, сякаш около тях има един тънък слой извънземна материя, която ги скрива за простото око. … Продължете с четенето на Церебралната поезия на новото време

Кражба на действителност

Сборник със стихове – Фернандо Песоа С Фернандо Песоа можеш да си крадеш по няколко минути от действителността. Онази, която е неподправена, действително истинска, естествена, която събужда в теб слънцето, дъждът, но ампутира мислите ни. „Светът не е направен да го мислим (Мисленето е да те болят очите), Но да го гледаме и да сме съгласни…„ Не мисълта, а онова, което просто е. Не природата, красотата, … Продължете с четенето на Кражба на действителност

Хората и мансардата

„Ние според мансардата“ – Иван Ланджев Малки са страниците на Иван Ланджев, все малко по-малки от това, което търся, но засищащо, разхлаждащо като августовския дъжд, който днес не дойде, но дълго бе чакан. Тази малка книжка си прави компания с още една (дебнеха се в книжарницата, сега – по рафтовете на библиотеката ни) и ненаситно ги разгръщам, бързам да ги свърша. Иван Ланджев живее във време, … Продължете с четенето на Хората и мансардата