Всичко е кръгът

Кръгът – Дейв Егърс Понякога си казвам, че е не е страшно да говориш, страшно е да бъдеш чут. Именно тази анонимност, която донякъде получаваме в интернет, ни дава възможност да бъде повече себе си, без прегради и ясно обособени закони. В един такъв свят живеем сега, но не и в историята на Егърс. Книгата действително те кара да се върнеш назад в едно малко … Продължете с четенето на Всичко е кръгът

Отвъд писането

Нулева степен на почерка. Митологии – Ролан Барт

Четейки Ролан Барт си припомних колко действително е трудно да пишеш. Не толкова до процеса, колкото до това да изградиш стил, навици, думи, които да прилягат само и единствено теб. Фрази, с които да те разпознават, същност, която е видима само с думи (както при художниците с техните творби). Продължете с четенето на „Отвъд писането“

Крачки напред

Suzanne’s Diary for Nicholas –  James Patterson  Краткото ми бягство до морето буквално започна в 3 сутринта, малко кафе и тази книга. Има нещо невероятно в това да започнеш едно пътешествие с някакви редове, които, независимо от своята стойност, могат да ти донесат усещането за пълноценно прекарани моменти. Цялата книга е някаква своеобразна драма. Започва отникъде, свършва донякъде, движи се бързо, а финалът идва точно … Продължете с четенето на Крачки напред

Между книгите и хората

Колектив студенти „Книгоиздаване“ III курс ФЖМК

Има много книги, които могат никога да не оставят следа в историята. Такива, които разказват утопии, далечни светове, невъзможни фантазии. Но в тяхната същност стоят хората, онези, чиято история може да промени целия свят.  Продължете с четенето на „Между книгите и хората“

Шампанско без дъно

Петрония – Амели Нотомб Небрежно подведена от тези две срамежливи чашки, стотина страници и няколко преполовени нощи, завърших книжката. Амели Нотомб е глас, който лесно може да разпознаеш в света на книгите – много по-шумна е, стои някак тежко с много си тънки книжки, а същевременно леко, почти докосваща рафтовете. Историята, която разказва в романа си „Петрония“ е също като нея – една, но с … Продължете с четенето на Шампанско без дъно

С другите думи

Да уловиш голямата риба – Дейвид Линч Обещах си да прочета първо тази книга и тогава отново да направя опит да се потопя в света на неговите продукции. Изкуството при него е в наистина свръхчувствителни интервали, можеш да усетиш как той винаги е на ръба на своите възможности и с всяко следващо действие напряга сетивата ти. Всички негови големи тайни за творчеството си са в … Продължете с четенето на С другите думи

Толкова близко…

Extremaly loud & Incredibly close – Jonathan Safran Foer Не мога да повярвам, че преди четири дни започнах да чета тази книга. За тези четири дни, някакви си там 96 часа обиколих половин Европа, разплаках се десетки пъти, целунах своя любим за последен път (и до нови срещи) и потънах в преспи сняг. Помня, че за първи път видях книгата преди 2 години. Гледах я … Продължете с четенето на Толкова близко…

Една секунда по-далеч

Часовниците в стаята на мама – Таня Ступар Трифунович „Часовниците в стаята на мама“ е история, която разтяга безметежното време между майка и дъщеря. Една искрена изповед за едно неизживяно детство, малките копнежи и ненужните терзания, които с годините превръщат човек в затворен в собствена клетка. Героите са две жени, представени паралелно, съществуващи на границата на миналото и настоящето, нетипично отчуждени една от друга. Детето, … Продължете с четенето на Една секунда по-далеч

Разкопчаните копчета на един роман

Изначалното удоволствие на един текст идва от обикновената нужда за писане. За Барт цепките по дрехите разголват най-интимното, еротичното, съблазнява с умишленото си „появяване-изчезване“, едно интелектуално удоволствие, едипово. Докато авторът пише своите текстове с привидно удоволствие, читателят е онзи, който съди и употребява текста. Прескача безнаказано, съблича набързо целия текст, все неща, които авторът никога не би искал да види – красивия си текст разголен, … Продължете с четенето на Разкопчаните копчета на един роман

Българщина

„Неприятният татарин“ – Людмил Станев Лек и шеговит, Людмил Станев за втори път ме изненадва с небрежния си стил. Някак по духовит, малко по-носталгичен, но все така необятен в разбиранията си за света. С българските автори е лесно да си представиш какво могат да разкажат за селата, за старите хора, за отчуждения си наш живот, но Станев успява отново да остави една троха изненада, за … Продължете с четенето на Българщина