Прекрачване на границите | Crossing borders

Read it in English


Опознаването на нови земи е наистина е процес, в който можеш да откриеш повече себе си, отколкото земята под краката си. За пореден път ще ви отведа на едно прекрасно място, такова, което трудно можете да видите на картата, ако не знаете къде да погледнете.

Wyk auf Föhr е известен като една от най-северните точки в Германия. Островът е обитаван от 1704 г. и приема над 20 хил. курортиста всяка година. Скромните 8 км площ дават възможността няколкото градове спокойно да бъдат обитавани. Любопитен факт, който жителите обичат да споделят, е някогашните отливи, които били толкова силни, че хората са могли да стигнат до бреговете на Англия пеша. Естествено, с уговорката, че се върнат преди прилива, който отброява часовете от деня.

Пътешествието с моя приятел започна от Lippstadt, през дългите часове до Hamburg, докато накрая, някъде около 6 часа по-късно, не се оказахме на една малка ж.п. гара, където след 4 минути тръгваше последния влак, който може да ни отведе до ферибота преди 8 вечерта. Оказахме се големи късметлии, но е хубаво всеки предварително да проверява разписанието на транспорта, защото подобни фрапиращи ситуации със закъснели превозни средства са доста често срещан проблем при нашите пътувания (благодарим ти Deutsche Bahn, че поне този път не закъсня с 20 минути).

Пътуването във ферибота беше прекрасно – макар и вълнението не се усещаха никакви вълни, а смразяващият вятър не ни спря от желанието ни да излезем навън. Когато най-накрая се озовахме на острова се оказахме в изключително приятна атмосфера на късния залез, приятният апартамент, който щяхме да делим с приятели и миризмата на морска сол.

Първият ни ден започва приятно рано – с първите слънчеви лъчи, след дългите разходки в търсене на Lidl, откъдето предната вечер сме си купили евтино вино – 2 литра за 5 евро, можете да се досетите сами колко не искахме да се разделяме от уютното легло. Причината за ранното ни събуждане беше пътуването ни до Дания. Оказа се, че в тази крайно северна точка, транспорта до Дания е все едно да стигнеш до Перник. Хващаш влака и си там, за има-няма 1 час. Прекосихме границата със скромни билети по 15 евро отиване и връщане и ето ни – на входа на малкия град Ribe, известен още като най-старият град в цялата скандинавска област.

С едни от най-старите архитектурни паметници, градът разполага с тесни калдъръмени улички, по които колите не могат да се разминат, пешеходците са буквално на пътя, а велосипедистите се показват от всеки ъгъл. Когато прекосяваш границите на държава, която се оказва в такава близост до друга, е лесно да предположиш, че архитектурата ще е доста сходна. Тук, обаче, нещата са малко по-различни. Оказва се, че Дания наистина е успяла да задържи собствената си идентичност и в множеството си детайли е в пъти по-красива от онова, което може да се види на няколко километра по-далеч в Германия.

Цялото пътуване отнема няколко часа, но реално в Ribe човек може да прекара не повече от 3 часа, особено в нашия случай, където гоним 2 влака и един ферибот. Препоръчвам силно пътешествията до Дания, най-вече заради безкрайно наклонените им улици, шарени фасади, вкусни сладки и труден за четене език.

През вторият ден открихме малко повече информация за Wyk. Хванахме си автобус, прекосихме през няколко града и накрая извървяхме около 4 км, за да се върнем обратно. Това безплатно пътуване, както бих го нарекла аз, е едно наистина освежаващо и необходимо преживяване, за да можеш да се отпуснеш от градския пейзаж. Да наблюдаваш студеното море, дълъг плаж, как вятъра брули лицето ти, е просто освежаващо. И най-малкото – прави вечерята в пъти по вкусна. В града може да откриете множество заведения, но за нас най-добро си остава пицарията „Da Vinci“, където се насладихме на далечната италианска кухня. Все пак, за любителите на морските деликатеси, всички заведения в околността предлагат завидни ястия, които отговарят на района.

През третия ден обикаляхме повече, гледахме патици, зайци, щъркели и други интересни животни, които обитават региона. Wyk е място, което е известно с рехабилитационните си центрове и е подходящо за хора, които наистина търсят начин да избягат от действителността и стреса. За нас беше едно дълго пътешествие, което ни показа, че ние наистина сме малко странни, малко отвеяни, много щастливи и винаги заедно.


Разгледай галерията

Advertisements

Едно мнение за “Прекрачване на границите | Crossing borders

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s